Себациновата киселина е дълговерижна алифатна дикарбоксилна киселина с молекулна формула C₁₀H₁₈O₄, включваща карбоксилна група във всеки край на молекулата. Поради наличието на тези две карбоксилни групи, себациновата киселина може да претърпи реакции на поликондензация с хидроксил-съдържащи съединения - като диоли - и следователно се използва широко при получаването на полиестери, полиуретани и други полимерни материали. Неговата относителна молекулна маса е основен параметър при изготвянето на експериментални състави и извършването на теоретични изчисления.
Въз основа на молекулната формула C₁₀H₁₈O₄, изчислението използва относителни атомни маси от 12 за въглерода, 1 за водорода и 16 за кислорода. Общата маса се получава чрез сумиране на приноса на съставните атоми: 120 за 10-те въглеродни атома, 18 за 18-те водородни атома и 64 за 4-те кислородни атома, което води до стойност 202. Така относителната молекулна маса на себациновата киселина е 202. Ако се използват по-точни стандартни атомни тегла, моларната маса е приблизително 202.25 g/mol.
В експерименталната практика относителната молекулна маса се използва предимно за изчисляване на необходимите количества суровини. Например, когато себациновата киселина претърпява полимеризация с диол, относителните молекулни маси се използват за преобразуване на масата в количество вещество (молове); специфичните захранващи количества след това се определят въз основа на желаното съотношение на карбоксилни групи към хидроксилни групи в реакционната система. Значителни грешки по време на претеглянето или превръщането на суровините могат да променят съотношението на функционалните групи, като по този начин повлияят на процеса на полимеризация и молекулното тегло на крайния продукт.
Въпреки че относителната молекулна маса на себациновата киселина е основна стойност при синтеза на полимери като полиестери и полиуретани, тя има практическо значение в процеса на изчисляване на формулата. Точното изчисляване на количеството себацинова киселина позволява прецизното определяне на други количества реагенти, осигурявайки основа за експериментален дизайн и регулиране на параметрите на процеса. Следователно, за да се осигури точност на формулировката, изчисленията трябва да се основават на действителната чистота и молекулна маса на използваните суровини.