Точката на топене на поликапролактон диол се влияе основно от неговото молекулно тегло и молекулна структура, което води до вариации в различните степени на продукта. Като цяло поликапролактоновите диоли с ниско молекулно тегло показват относително ниски точки на топене; тъй като молекулното тегло се увеличава, редовността на молекулните вериги и степента на кристалност се подобряват, което води до повишаване на температурата на топене. Докато точките на топене на някои често срещани продукти с поликапролактон диол обикновено попадат в диапазона 40–60 градуса, специфичните стойности трябва да се определят въз основа на класа на продукта и действителните резултати от теста.
Точката на топене е ключов параметър за оценка на термичните и производствените свойства на поликапролактон диол. При достигане на обхвата на топене, кристалната структура се разпада и материалът преминава от твърдо състояние в разтопено състояние с добра течливост - характеристика, която оказва влияние върху съхранението, транспорта и процеса на производство на полиуретан. При практическото производство, ако температурите на съхранение са ниски, някои поликапролактон диоли могат да кристализират или да се втвърдят, което изисква нагряване за възстановяване на адекватната течливост.
Следователно, подходящите температури на съхранение и обработка трябва да бъдат избрани въз основа на точката на топене на специфичния поликапролактондиолов продукт. Продължителното излагане на прекалено високи температури по време на нагряване трябва да се избягва, за да се предотврати обезцветяване на материала или влошаване на свойствата. Когато се препраща към академични доклади или техническа документация, трябва да се даде приоритет на техническите спецификации или данните от DSC тестове за конкретната продуктова степен; точката на топене на един клас не трябва да се третира като универсална точка на топене за всички поликапролактон диоли.