Техническите спецификации за поликапролактон диол включват предимно молекулно тегло, хидроксилно число, киселинно число, вискозитет, съдържание на влага и точка на топене. Сред тях молекулното тегло и хидроксилната стойност са особено важни параметри. Вариациите в молекулното тегло водят до разлики в крайното хидроксилно съдържание; обикновено с увеличаване на молекулното тегло броят на хидроксилните групи на единица маса намалява, което води до по-ниска хидроксилна стойност. Едновременно с това, удължаването на молекулните вериги обикновено води до повишен вискозитет на продукта. Следователно, при практически приложения продуктът с подходящо молекулно тегло трябва да бъде избран въз основа на изисквания като желаната твърдост, еластичност и скорост на реакция на полиуретановия материал.
Хидроксилната стойност отразява съдържанието на активни хидроксилни групи в поликапролактон диола и служи като решаваща основа за изчисляване на дозата изоцианат в полиуретанови формулировки. Продуктите с по-високи хидроксилни стойности съдържат по-голям брой хидроксилни групи, осигурявайки повече реактивни места за дадена маса, докато поликапролактоновите диоли с по-високи молекулни тегла обикновено показват по-ниски хидроксилни стойности. При действителното производство изчисленията на формулировката трябва да се основават на измерената хидроксилна стойност; в противен случай могат да възникнат дисбаланси в съотношението изоцианат към хидроксил, като по този начин се повлияе на молекулярната структура на полиуретана и крайните характеристики.
Киселинното число и съдържанието на влага също са критични параметри при контрола на качеството на поликапролактон диол. Киселинното число показва предимно съдържанието на киселинни вещества и свързаните с тях странични продукти; прекалено високата киселинна стойност може да повлияе неблагоприятно на реакцията на синтез на полиуретан. Съдържанието на влага също трябва да бъде строго контролирано, тъй като водата реагира с изоцианати, за да произведе въглероден диоксид, което потенциално причинява образуване на мехурчета или компрометира вътрешната структура на материала по време на подготовката на полиуретана. Следователно, мерките за защита от влага са от съществено значение по време на производството, съхранението и употребата на поликапролактон диол, заедно с редовното наблюдение на киселинното число и съдържанието на влага.
Техническите спецификации варират значително в различните степени на поликапролактон диол. Обичайните продукти обхващат диапазон на молекулно тегло от приблизително 400 до 3000 g/mol и диапазон на хидроксилна стойност от приблизително 37 до 280 mg KOH/g, като специфичните стойности се влияят от производствените процеси и структурата на продукта. Вискозитетът и точката на топене също варират в зависимост от молекулното тегло и степента на кристалност; следователно една фиксирана стойност не може да служи като универсален стандарт за всички продукти. Следователно, по време на действителния избор, човек трябва да се консултира със специфичния клас на продукта и техническите спецификации, за да сравни изчерпателно параметри като молекулно тегло, хидроксилно число, киселинно число, вискозитет и съдържание на влага, като по този начин се избере поликапролактон диол, който е съвместим с последващия процес на производство на полиуретан.